Бележка под линия

В този въздълъг епизод приказваме за съображенията и пречките при превод на философски понятия, кризата в превода на хуманитаристика в България, учителската роля на преводача, прибягването до помощ от консултанти, разправията с цитатите от налични на български произведения, предпочитанието към родните думи, стратегията за добавяне на уточнения под линия, оставянето на думи на латиница в българския...

Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на българските читатели, какво представлява прогр...

В този епизод говорим за превеждането като осмоза, различните предварителни подходи към оригинала, бележките под линия като начин да се вмъкне гласът на преводача, превода като процес по вземане на решения в определени обстоятелства (включително ставането с гъза нагоре), отношението към писателските пропуски, „Белите не могат да скачат“ и още… Подробности за епизода: в блога . Книгата в  Goodreads...

Васил Лозанов е учител по философия в Испанската, водещ на поредицата inter alia на подкаста „Рацио“ и зарибен настолен играч и игрови преводач.  Срещаме се в епизод от поредицата „Сто чадъра“, за да ни разкаже за: генезиса на заигравката си с настолните игри, пазарната ситуация в България, разликите с превода на художествена литература, предизвикателствата при превод на игра по литературно произв...

За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев, създател и двигател на издателство „Гаяна“.  Разправяме се за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принц...

В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят бълг...

В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните...

Дни преди обявяването на номинациите за наградата „Кръстан Дянков“ 2023 говорим с Олга Николова и Владимир Полеганов, част от тричленното жури на конкурса. Лутайки се из сложното поле на оценяването на превода, разсъждаваме какви качества следва да притежават добрият преводач и доброто жури, опитваме се да артикулираме обективни и субективни критерии, разискваме добри и лоши примери от тазгодишнит...

Как познанието за живота и творчеството на писателя въздейства върху преводаческите решения, какви са предизвикателствата при превод на модернистична проза с нейните особености като поток на съзнанието и аморфни образи на персонажите, как интернет оптимизира преводаческия процес, какви са съображенията при пренасянето на ритъма и изобщо поетическите характеристики на изходния текст, колко уместно...

Как се става изцяло литературен преводач, какви са практиките при преиздаване на вече съществуващ превод, има ли разлика между Мидсомар и Еньовден, различават ли се книгите за деца и за възрастни на Туве Янсон, колко невъзможно е постигането на добър баланс при поставянето на обяснителни бележки, как по-цялостното познаване на творчеството и биографията на превеждания писател помага за нагаждането...

Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични п...

В този епизод обсъждаме: първите стъпки в ученето и превода на китайска литература в България, необходимостта от странично критично око, важността преводачът да е първо читател на произведението, вариантите на заглавието в две от българските издания, дословния подход при превода на някои фрази, другите начини за предаване на идиоми, трудностите при справянето със склонността към самопринизяване в...

Защо книгите на Сартр са били немислими за издаване в България, какви са някои от предизвикателствата и недостатъците на превода във времената преди интернет, как се засичат и предават философски термини, имало ли е други варианти за заглавието на романа, защо многоточието става устойчив вариант за заместване на вулгаризми, какви са възможните подходи за фразеологични замени, допустимо ли е в прев...

Някои от темите в този разговор: изнамирането на средния път между пренасянето на писателските езикови игри и изглаждането на българския текст, ситуационните тактики за предаването на разнородните художествени техники, особеностите на мозамбикския португалски, плюсовете и минусите на заниманията с делови преводи, значението на пунктуационните решения в художествената литература, главоблъсканиците...

Има ли смисъл да се преподава превод, какви са целите и предизвикателствата на филологическото обучение, практиката или теорията е по-важна за подобрението на преводаческите умения, какви фрустрации изпитва преподавателят по превод, как теорията помага да се устои на социокултурната принуда, колко е необходимо университетските курсове да поддържат насоченост към актуалните проблеми и практики, тря...

В този епизод обсъждаме: вариантите за превода на заглавието „Обвивки живот“, разместванията и наместванията с цел постигане на ритмичност, уловките при пренасяне на дълги изреждания, хватките за компенсаторно предаване на поетичен и архаичен език, съображенията за поставяне или спестяване на обяснителни бележки, разправиите при търсенето и предаването на цитати и препратки към други произведения,...

Ще оцелее ли художественият превод във времена на маргинализиране на литературата, съществува ли изобщо професия литературен преводач, какво е състоянието на преводната литература в положение на депрофесионализация на преводачеството, как може да се подобри дереджето на литературните преводачи, какви насоки дава Европейският парламент за постигане на справедливо и съразмерно заплащане на преводаче...

В този епизод говорим надълго и нашироко за: превода на заглавието и разликата между „независим“ и „самостоятелен“, задълженията на преводача като планински водач на читателя, застрашителните последствия от поставянето на обилни обяснителни бележки, ефекта от смесването на различни подходи при предаване на устойчиви изрази, ролята на редактора за изрядността на окончателния текст, вмъкването на ди...

С ръководителката на Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН разговаряме за машинния превод: защо лингвистиката се превръща в математическа наука, как се създават формални модели за описание на езиците, каква е разликата между учене на език чрез правила и чрез примери и как това се отразява в развитието на машинните преводачи през последните пет десетилетия, как раб...

В епизод от поредицата „Смотаният мостаджия“ нахвърлям някои случаи и размишления покрай превода на „Безсмъртната смърт“, последната част от трилогията „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Рефлектирам върху формирането и утвърждаването на преводаческата ми настройка, разказвам за превода на заглавието и някои особени имена в романа, отбелязвам няколко случая на словотворчество, споделям колко ми помогна...

В този епизод с Ана Димова се разправяме за разликите между австрийската и немската литература, триковете при набавянето и издаването на идеологически проблемни книги преди 89-а, повторното редактиране на текст трийсет години след първото му издание, предаването на мелодичността на австрийския немски, литературния импресионизъм и пресъздаването му в превода, изместванията при пренасяне на тек...

С преводачката и издателка на комиксите от поредицата „Ана Ана“ говорим за подхода направи-си-сам, предизвикателствата и хватките на визуалната адаптация, напасването на преводния текст в ограниченото пространство на комиксовите балони, влизането под кожата на четиригодишно дете като преводаческа стратегия, процеса на редакторската работа по поредицата, предизвикването на радост като основна цел п...

В епизод 26 на предаването говорим за обстоятелствата около излизането на един от малкото български преводи на корейска съвременна литература, плюсовете и минусите на практиката книги от редки езици да се превеждат през по-популярен език, допирателните на далекоизточното и българското светоусещане, ситуацията със субсидираните книги в България, проблемите при транскрибирането на корейски имена, сп...

В този епизод с Анна Златкова обсъждаме тревогата от неизвестния читател, въздействието на писателската фигура върху преводача, разногласията между поръчител и изпълнител, работата по текст с корени в католическата и мистическата традиция, спазването и неспазването на интра- и интертекстуална последователност, предаването на терминологизирани думи, съмнителната нужда от избягване на повторения, по...

Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневр...