Бележка под линия

Невена Дишлиева-Кръстева е преводач, редактор и издател с ипотекиран апартамент. В този епизод си говорим за нейното издателство ICU и издаването на преводна литература в България: защо издава преводи, как поддържа издателска независимост, какъв е финансовият модел на издателството, как работи с преводачите, какъв е техният профил, може ли да им плаща достойно, има ли читателски интерес към превод...

На 29 май миналата година за пръв път записвахме пред публика – в рамките на фестивала „СтолицаЛитература“, благодарение на инициативата на  фондация „Елизабет Костова“  и домакинството на  „Клуб на пътешественика“ . Раздумката беше с Владимир Полеганов за превода му на графичния роман  „Маус“  на Арт Спигелман, издание на  „Нике“  от 2025 г. Обсъдихме: някои причини за отказ от превод, преводачес...

Мария Змийчарова е преводач от английски, шведски, датски и норвежки и лауреат на  Голямата награда „Кръстан Дянков“  за превод на съвременен англоезичен роман за преводите си на „Призрак в гърлото“ на ирландската писателка Дерън Ни Гриъфа, издание на „Аквариус“ от 2024 г., и „Вода“ на ирландския писател Джон Бойн, издание на „Лабиринт“ от 2025 г. В разговор за „Призрак в гърлото“ обсъждаме: колко...

Генчо Дончев  е преводач на немска философия. Срещаме се в дома му в София на 23 ноември 2025 г. – три дни преди деветдесет и седмия му рожден ден. Говорим си за езиковата стратегия на Хегел, превеждането на труднодостъпна философия, съдържанието на философските термини, необходимостта от последователност и уточнения, връзката между философия и превод, кризата на философията и нуждата от нея днес....

Марко Видал Гонсалес е преводач от български на испански. По време на резиденцията си в Къщата за литература и превод в София през октомври той се отби и в „Бележка под линия“, за да си поговорим за прясно излезлия сборник Locura („Безумие“) – разкази на Георги Райчев в негов превод. Обсъждаме гимнастиките при пресъздаването на звученето на текста, мярата при използването на архаизми и диалектизми...

С Анета Тошева се срещаме в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Приказваме си за езика на Флобер, звученето на текста, ровенето в материали, филмите по „Мадам Бовари“, медицинските термини, предизвикателството да се направи нов превод при налични три стари, пропуските в оригинала, проблема със заглавието, бележките под линия, също за гърненцета, букетчетата, шапчиците и ракията. Книгата в с...

Антония Пенчева е преводач от литовски и руски, преподавател в УНСС и настоящ председател на Съюза на преводачите в България. Този разговор завъртаме около превода ѝ на романа „Минало многократно време“ на литовския писател Херкус Кунчус и минаваме през: пътя на литовската литература към България, предаването на вулгаризми, богатството на българските представки, неизменните разминавания и добавяни...

Анджела Родел е преводачка от български на английски и читател от отбора на Достоевски. С нея обсъждаме: мястото на превода в живота ѝ, пътя ѝ до „Хайка за вълци“, важността преводачът да е наясно с възможностите на литературните гласове, разчупващото се американско табу за бележките под линия, свиренето на превода, способностите и неспособностите на машинния превод, редакторските функции на Дийпе...

В този епизод обсъждаме: варианти за заглавието на книгата, причините за някои добавяния и изпадания в превода, разправиите с омонимите и паронимите, съобразяването с различни читателски групи, бележките под линия, справянето с реалии, побългаряването на японизмите, предаването на враждебността към чуждите думи, разръчкването на езика чрез словотворчество и игри на думи, пренасянето на обиди и псу...

Какво е да бъхтиш двайсет години по един превод, през колко версии минават куплетите, какви задължения си налага преводачът на поезия и каква цена се плаща за тях, как вътрешният камертон насочва решенията в процеса, дерайлира ли влакът на ритъма при въвеждане на анжамбмани и промяна на клаузулите в стиховете, има ли разлика между академично и вдъхновено превеждане – по тези и други въпроси се дър...

Говорим за хващането на същността на текста, близостта до оригинала, мелодията на изреченията, графичното оформление, чуждоезичните реплики, единствената преводаческа бележка под линия в тази книга, приемливите отклонения от езиковата норма, псувните, фразеологизмите и филиите с мас и пипер. Книгата в сайта на  „Нике“  и в  Goodreads . Подробности за епизода: в блога . Това е третият от петата дес...

Андреас Третнер е преводач от български, руски и чешки на немски. В този разговор става въпрос за: топографията в литературата, неизбежните загуби, писателските грешки, физиката на езика, страха от умиление, псуването на майка, бележките под линия, женския поглед, преводаческата утеха, както и за ракията, за каруците, за каците и още... Новото българско издание на „Прашка“ в сайта на „Нике“ и в Go...

Светлозара Лесева е главен асистент в  Секцията по компютърна лингвистика  на Института за български език към БАН, специалист по корпусна лингвистика (и много други неща) и един от създателите на  Българския национален корпус . В този епизод тя ни разяснява какво е корпус, как той се различава от произволна съвкупност от текстове, какви са част от функционалностите на корпусните данни, как е създа...

Мисията да представяш нидерландскоезична литература в България, промяната на преводаческата нагласа в зависимост от спецификите на текста, отсяването и приспособяването на информацията в интернет, проблема с бележките под линия (и няколко хватки за избягването им), лексиката за назоваване на гениталии в художествена литература, (не)видимостта на преводача, разликата между дюнер и пита сандвич – те...

В извънредно разпален и скоклив разговор с Мариана Екимова-Мелнишка минаваме през темите за колаборативното превеждане, представата за читателя, идеологическата обстановка, залозите при използването на думата „Бог“, предопределените от епохата възможности на превода. Споменаваме също цитатите, буфаните, миризливото зеле и още... Подробности за епизода: в блога . Книгата в  сайта на Orange Books  и...

Елка Виденова е преводач от английски и лауреат на  Голямата награда „Кръстан Дянков“  за превод на съвременен англоезичен роман, връчвана ежегодно от  фондация „Елизабет Костова“ . В този епизод с нея разговаряме за наградения превод – „Нощен ферибот за Танжер“ на ирландския писател Кевин Бари, издаден през 2024 г. от ICU. Какви въпроси ни развълнуваха: как да се постигне автентично звучене на пе...

С преводача от чешки Васил Самоковлиев говорим за необходимостта от предговори, смешното в романа, предаването на поетичен език, засичането на крилати фрази, ругатните в чешкия, четенето на съвременни български писатели, оправянето на недомислени или непроверени места в оригинала, поколенческия фактор в превеждането, познаването на чуждата култура и не на последно място – за тарикатлъка. Подробнос...

Може ли преводът да се използва като възможност за развитие и обогатяване на българския език, каква е личната отговорност на преводача, как езиковият и литературният опит влияят върху тълкуването на текста, какво означава един превод да е по-добър от оригинала, как се удържа целостта и последователността на историята, възможно ли е в един превод да има едновременно одомашняване и очуждяване, колко...

Преводачката Мари Врина-Николов разказва за своя път към българския език, за вслушването в зова на литературата и за сума преводачески разправии: неопределеността в текста, невъзможната еквивалентност, предпочитанието към буквалност, разказването на безродови истории, както и за качамака, попарата и още… Подробности за епизода: в блога . Книгата на български в сайта на  „Жанет 45“  и в  Goodreads...

И тази година в предаването гостува журито на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“. Разпитвам ги какво е за тях образцов превод, забелязали ли са някакви интересни преводачески стратегии в тазгодишните предложения, кои качества на преводите в краткия списък са ги впечатлили най-много, какво е било най-зле в останалите. В потока на тези въпроси изникват обсъжданки за някои от обичайните преводаче...

Какво може да наложи един превод да се преработи, колко е важно към текста да не се подхожда твърде спонтанно, как настройката към автора и неговите произведения влияе на преводаческия процес, колко е нужно преводачът да притежава интерпретаторско нахалство, какви са рисковете при прекомерното усвояване на оригинала, може ли биографията на писателя да е подвеждаща или ограничаваща, има ли край раб...

Павлина Върбанова е езиковедка, коректорка и създателка на сайта  „Как се пише?“ . В епизод от поредицата „Сто чадъра“ обсъждаме: какви са тенденциите в развитието и регулирането на българския език, къде са разминаванията между разговорното и книжовното, каква (трябва да) е работата на кодификатора на езика, как се определя жизнеспособността на граматическите форми, кога е основателно да си позвол...

В този епизод говорим за техническите особености при превеждането на комикси, загубите при напасването на репликите в балончетата, предаването на настроението на фразите и характера на персонажите, главоблъсканиците при пренасяне на игри на думи, насочващата роля на представата за читателя, постигането на разговорно звучене, оставянето на буквализми с цел открояване на междукултурни различия, прев...

С поетесата и преводачка Мария Донева обсъждаме превода на римувани картинни книги. Разчепкваме разни такива теми: преводачът като инвеститор, реализирането на потенциала на оригинала, крайната цел на превода, пренасянето на поетическата форма, работата с редактори и коректори, неизбежните компромиси, асиметрията между езиците, творческите изблици на преводача, естетическите усещания за ритъм, раз...

В този епизод говорим за нерядко срещания вид на нощния преводач, поставянето на стойността пред рутината, справянето с диалектно писане, стратегията за одомашняване без страх от заличаване на чуждостта, запознаването с контекста на оригинала, заемането от български писатели, нинджите и самураите в превода, разминаванията на оригиналните думи и фрази с преводните им съответки и още… Подробности за...