Бележка под линия

В този епизод разговаряме за Есенното студио за литературен превод в Къщата за литература и превод , превеждането като занимание за удоволствие преди и след основната работа, предаването на детското възприятие на реалността, предпочитанието преводът да звучи като превод, проверките на специализирани термини, медицинската терминология в художествени произведения, житейския опит като ресурс на прево...

В този епизод Екатерина Търпоманова говори за художествения превод като почивка от преподавателската и научната дейност, предизвикателствата на обемните текстове и вместването им в графика, начините за финансиране на некомерсиална литература, необходимостта от редакторска работа, особеностите на албанската соц реторика, спънките при превод на турцизми и китаизми, похватите за оживяване на превода,...

Разговорът ни засегна: познаването на литературните кодове, художествения превод като бавно хоби, литературния преводач като скаут, мазохистичното влечение към предизвикателни текстове, четенето на българска литература като страст и професионална необходимост, преводача като марка, взаимоотношенията с редактора, рефлекса за езиково изхвърляне, предимството да се работи с приятели, разпъването на с...

Добра практика ли е в книгите да се помества бележка за преводача, чия работа са анонсите на четвърта корица, какви предизвикателства поставят вътрешните монолози, удобство или пречка е наличието на минало предварително време в българския, каква е дрязгата между поддръжниците и противниците на препинателния знак точка и запетая, защо е добре преводачът да спи с тефтер до главата, колко трудно е пр...

Какви етични проблеми поставя преводът, кога преводният текст е лош, етически провал ли е превеждането само по себе си, какви напрежения има в отношенията автор–преводач–читател, кой вид превод е най-нацупен, какви искове предявява оригиналът и какъв преводачески дълг произтича от тях, защо всеки акт на превод е траурна ситуация, какво е справедливост и какво е грижа при превеждането, лъжец ли е п...

В този епизод Александър Шурбанов говори за превода като несвършващо състезание с оригинала, опита да се пренамести отношението към вече превеждано произведение, ефекта от появата на нов превод на класически текст, причините за остаряването и рисковете на обновяването, стриктното спазване на оригиналните стихотворни характеристики, особеностите при предаването на Шекспировия език на съвременен бъл...

В този епизод разправям за превода на заглавието, посочвам няколко случая на словотворчество, признавам си един гаф, споделям премеждия и издевателства при внасянето на поправки в текста, изреждам някои от наложилите се проверки и консултации със специалисти, нахвърлям разни конфликтни ситуации при работата с редактора и коректора и казвам какво не свърших за по-добрата рецепция на тази книга. Кни...

В този епизод обсъждаме бележките под линия, сроковете и бързането, съвместната работа на редактора и преводача, непозволимия лукс да работиш само с художествена литература, литературното контрабандиране на чужди думи с цел обогатяване и разчупване на езика, преводача като словотворец, издирването на консултанти, разправиите при превод на цитати, плюсовете на полупрофесионалното превеждане, особен...

В епизод от линията за тематични разговори повдигаме въпроса за оценяването и награждаването на преводна литература с Ангел Игов, един от членовете на журито за тазгодишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“: трябва ли връчването на награда да се обосновава публично и как, какво включва критичното и аналитично четене, необходими ли са познания в областта на теорията на превод...

В този епизод говорим за превода между хобито и професията, превеждането на и от майчин език, разминаванията между превод и препревод, различните традиции на превеждане, практиката на озаглавяване, мястото и отношението към преводната литература в една култура, справянето с разговорен и жаргонен език, измислянето на съответки на измислени думи, отчитането на ненормативно произношение в художествен...

В този епизод Любомир Илиев разказва за вече съществуващите версии на „Фауст“ и необходимостта от нови преводи в условия на развиващ се български език, за превеждането на „Фауст“ като народен спорт, за плагиатството и множеството възможности пред преводача, за превеждането като маратонско занимание, за химикалката и компютъра, за лошите изкушения, за разликата във възприемането на превода като сре...

В този епизод Стела Джелепова разказва за работата си по романа „Трилогия“ на Юн Фосе, издаден тази година от „Лист“: за новонорвежкия, предизвикателствата при превода на поетична проза, ориентирането в текст с лъкатушни глаголни времена, справянето с характерна пунктуация, постигането на баланс между поток на съзнанието и приказност, уловките при предаване на повторения, пресъздаването на диалози...

Във втория тематичен епизод на предаването с Борис Минков нахвърляме и разхвърляме някои въпроси, свързани с рецепцията като продуктивно понятие при мисленето за превода: възприемането на литературното произведение като рецептивно огледало и умножение на прочити, динамиката при четенето и транспонирането на художествени текстове, склонността да даваме превес на информативната стойност на литератур...

На гости на Виолета Чушкова в село Мийковци разговаряме за библиотека „Галактика“, изнамирането на книги в оригинал преди 89-а, политически обусловените намеси в преводния текст, трудностите при партнирането на писателя, значението на житейския опит при въобразяването и превеждането на литературни сцени, ползата от наличието на приятел справочник, личния критерий при поставянето на бележки под лин...

В първи епизод от новоизлюпилата се поредица за тематични разговори с проф. Клео Протохристова разискваме практиката на предговарянето при внасянето на чужди текстове на български език. Започваме от обстоятелствата около написването на предговора „Да чуеш звука от пляскането с една ръка“ към сборника „Девет разказа. Семейство Глас“ на Дж. Д. Селинджър, който ни отвежда към въпроси за задачата на п...

Даря Хараланова разказва за трудностите и сладостите при превода от руски на сборника „Спомени за бъдещето“ на Сигизмунд Кржижановски, издаден от нейното издателство „Аквариус“ през 2020 г. Говори за откриването на Сигизмунд Кржижановски, времевата инвестиция за превод на идиосинкретични писатели, еквилибристичните замени на деепричастия със съчинителни връзки, разтягането и стягането на изречения...

С Цветомира Векова се раздумваме за превода ѝ от корейски на романа „Вегетарианката“ от Хан Канг, издаден от „Ентусиаст“ през 2020 г. Обсъждаме причините за оскъдицата на корейска литература на български, нагаждането на стила на преводача към стила на писателя, значещите фини детайли, смелостта за вземане на решения, предаването на непознати ястия и медицински термини, отношенията с редактора, вод...

С Владимир Сунгарски говорим за превода му от френски на романа „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине, издаден от „Парадокс“ през 2018 г. Обсъждаме предварителната работа по превода, спънките при употребата на преводни цитати, въпроса на кого угажда преводачът (на писателя, на читателя или на егото си), писането на разговорна реч, редакторските намеси, предаването на междуметия, главоболията с...

С Лиляна Табакова разговаряме за превода ѝ от испански на сборника „Бестиарий“ от Хулио Кортасар, издаден от „Агата-А“ през 2018 г. Обсъждаме субсидиите за превод на аржентинска литература, добри и лоши практики при редакторската работа, подготвителното деконструиране на текста, превода на градските пространства в Буенос Айрес, пренасянето на фразеологизми и исторически реалии, възможно ли е да се...

Говорим за предаването на изчанчености, слугуването на автора, колебанията при разбирането на оригинала, търсенето на помощници в процеса, изкушението от свръхобясняване, запазването на ненормативна пунктуация, пререканията с редактори, многострадалните фрази, справянето с оплетени глаголни времена, приемствеността при работата по вече превеждан писател, ролята на преводаческите субсидии в издаван...

В епизод от линията „Смотаният мостаджия“ разправям за превода на заглавието „Живи", особеностите на типовете редактиране, потенциала на машинизирането на процеса, колебанията при стремежа към последователност, консултациите със специалисти, общуването с автора и дилемата между „зеле“ и „бок чой“. Книгата в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads . Споменати четива: • „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичко...

Обсъждаме пренасянето на жаргонни фрази, редакторските правомощия на преводача, справянето с палиндроми и увъртяни изречения, консултациите с интернет и приятели, преводаческите субсидии, професионалните компромиси, какво е мъжка книга и в кой език се псува повече – хърватския или българския. Книгата в сайта на „Ерго“ и в Goodreads . Споменати четива: • Интервю с Миленко Йергович в превод от хърва...

В първия епизод на предаването Мария Змийчарова говори за работата си по „Ние, удавниците“ на датския писател Карстен Йенсен – за главоболията при предаването на морските термини, поразиите с бележките под линия, поколенческите характеристики на превода, хватките при глаголните времена и връзката между бирата и датския език. Книгата в сайта на  „Жанет 45“  и в  Goodreads . Книги, ко...

Говоря за част от изживяванията си по превода на романа „Трите тела“ на Лиу Цъсин – защо го избрах, как стана цялата работа, какво ме затрудни и какви решения трябваше да взeма в процеса.