For A Better You| Подкаст

Никога не трябва да подценяваме силата на добре разказаната история. Като активен читател още от детската си възраст, от личен опит зная колко силно са ми повлиявали и са предизвиквали промени в живота ми добре разказани истории. Затова посегнах с голям интерес към книгата на Киндра Хол „Незабравими истории“.

Замисляли сте се някога, че липсата на скромност, на смирение, може сериозно да блокира креативността ни? Сравняваме мечтите си с постигнатите мечти на определени видни личности и веднага губим желанието си дори да опитаме. Защо? Защото забравяме, че всяка нова идея тръгва от нивото на начинаещ, а всеки начинаещ трябва да е зареден с доза смирение, ако иска да се развива успешно.

В днешно време, когато имаме толкова много информация и хиляди източници за сравнение и изследване, ние като отделни личности сме все така податливи на невидимото влияние, оказано от някой друг, което да промени или оформи и нашето мнение, без съвсем да сме го осъзнали. И социалните медии днес правят това да се случва все по-лесно. Книгата „Невидимото влияние“, която прочетох наскоро, ми даде няко...

Когато открия кой съм, ще бъда свободен. Това са думи на Ралф Елисън, американски литературен критик, и са толкова верни. Едно от нещата, които ни връщат към креативната ни същност, е чувството за свобода. Свободата да изразяваш себе си, свободата да правиш нещата, които обичаш и които определят твоята същност.

Пикасо е казал някога, че всяко дете се ражда да бъде креативно същество. Номерът е да остане такова и като възрастен. Страст, посвещение и най-вече куражът да бъдеш начинаещ са нужните качества, за да останеш креативна личност до края на живота си.

Ноември месец беше цветен за мен – пътувах до две желани дестинации, прочетох интересни книги и отново научих куп уроци. И съм готова да ги споделя с вас.

Ако не можем да се зарадваме искрено на успехите на другите, дори на приятелите си, то тогава най-вероятно имаме проблем със завистта. А завистта е чувство, което съсипва вътрешния ни мир и отношенията ни с хората. Защо завиждаме, как това ни вреди, как да се освободим от това негативно чувство – това е темата на този епизод.

За депресията сме чували всички. Понякога размахваме това понятие лековато, прилагайки го просто за дните, в които нямаме настроение. Но депресията не е състояние, в което нямаш настроение. Това е дупката, която толкова много те е погълнала с чернотата си, че не виждаш нищо светло в нещата, които за другите са ярко светли. И не само, че не виждаш, но и не вярваш, че ще го видиш някой ден.

Всички искаме да се наслаждаваме на трайни и близки отношения с любимите ни хора. Това зависи до голяма степен от умението ни да комуникираме с тях по правилния начин.

Виждали ли сте двойки, които привидно са толкова различни един от друг, и ако профилите им участват в сайт за запознанства, системата никога няма ги предложи един на друг, но в живота те са заедно през годините, не просто по навик, а защото наистина се чувстват добре заедно? Казват, че едно от необходимите условия за добър брак е комуникацията. Начинът, по който говориш с партньора си.

Да открием, да развием и да споделим уменията и дарбите си – това е една от главните причини да сме тук на земята. Защото с това, което сме, ние допринасяме за цялостното благополучие на обществото, в което живеем, а защо не и на цялото човечество.

Защо страхът парализира някои хора, а други лесно преодоляват страховете си и успяват да постигнат целите си? Добрата новина е, че неразбраният страх е като неизследвана златна мина. В него има много скрити богатства за тези, които са достатъчно мъдри и търпеливи да копаят надълбоко.

Завърших предния си епизод с това колко важно е да променяме погрешните си убеждения, ако искаме да променим хода на живота си. Откъде обаче са дошли погрешните ни убеждения? Кои фактори влияят най-силно върху оформянето на начина ни на мислене?

Огледайте света около себе си и си дайте сметка, че всички удобства, с които разполагаме – безжичен Wi Fi, слушалки, смартфони, и куп други привилегии – са се родили най-напред като идея в главата на даден човек. И този човек или екип от хора са направили всичко по силите си, за да осъществят идеята си на практика. Anatomy of Hope (book) - https://www.amazon.com/Anatomy-Hope-People-Prevail-Illness...

Няма прогрес, когато стоим на страничната линия бездейни и недоволстващи. Преживяваме напредък, когато прилагаме на практика и малкото познание, което имаме.

Повечето книги по практична психология ще ви предложат теоретични техники, придружени понякога с житейски примери, но съвсем нормално е да ви доскучае от сухата теория и да спадне интереса ви някъде между страниците им. Лоран Гунел предприема друг подход и именно това носи успеха на книгата, за която споделям малко мисли в този епизод.

Ако вие сте от хората, които често се улавят да си казват: „Ох, защо да го правя това? Какво ще си помислят другите“, значи споделеното в този епизод е точно за вас.

Случвало ли ви се е да се откажете от дадена ваша идея, само защото някой друг вече я е осъществил, някой друг е направил това, което сте искали вие да направите? Това е едно от несъстоятелните оправдания, които използваме, за да се откажем от дадени наши цели или проекти.

Някои хора действат непочтено, някои лъжат и са лицемери. Не искаме да е така, но то се случва и с нищо не можем да го спрем. И това е даденост, която трябва да приемем в живота си. И най-важното – да се опитаме ние да не бъдем част от тези хора.

Животът не винаги е справедлив. Нито пък хората. Нито пък ние самите. Това е също даденост, която трябва приемем с нагласа за помирение, а не отмъщение.

Планираме как да протекат живота ни, проектите ни, дните ни, отношенията ни, но понякога нещата не се случват според плана. Може да сме били прецизни и дисциплинирани, и си мислим, че животът трябва да се съобрази с нас и да ни даде своята награда, но не винаги той го прави. И това е даденост, която трябва да приемем.

Една важна житейска даденост, с която трябва да свикнем, е че всичко се променя или приключва. И тези приключвания са неизбежни. В настоящия ни земен живот нищо не е перфектно, нито напълно удовлетворяващо или постоянно. Понякога нещата се променят коренно, или се разпадат, или просто свършват.

Понякога си мислим, че сме взели решение да следваме целта си, когато всъщност се оказва, че просто сме опитвали, докато дойде първото неудобство или трудност.

Когато светът, който познаваме, се преобърне до известна степен, съвсем нормалната ни реакция е да изпитаме тревожност. При някои хора страхът и тревожността са в по-малка степен, при други в опасно голяма степен. Вирусът ще отмине рано или късно, но натрупаната тревожност в телата ни носи далеч по-големи поражения. Маски и ръкавици няма да ни помогнат в справянето с последиците от този стрес. Ще...

Чувстваме безпокойство, когато сме се фокусирали върху неща, които не можем да контролираме. И се успокояваме, когато се фокусираме върху неща, които можем да контролираме. Точно това смятам да правя в следващите няколко седмици – да остана спокойна.