Vox Nihili

В новия епизод Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру се потапят в света на „Приказки“ на Ръдиард Киплинг – сборник, който обяснява защо китът има тясно гърло, как леопардът получава петната си и откъде идва хоботът на слончето. Зад тези истории обаче се крият много повече от забавни обяснения – разговорът проследява как Киплинг използва приказките, за да говори за езика, реда, властта, чове...

В новия епизод Любомир Бабуров, Николай Генов и Стоян Ставру разговарят за романа „Erewhon“ на Самюел Бътлър – една от ранните антиутопии, която чрез сатира поставя въпроси за правото, морала, технологиите, еволюцията и човешката природа. От отношенията между Дарвин и Бътлър до идеята за „бунта на машините“, разговорът проследява как една измислена държава ни кара да се замислим за собственото ни...

В този епизод Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру се потапят в света на „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл – една от най-обичаните съвременни приказки, която задава големи въпроси за времето, щастието, загубата и въображението. Проследявайки пътешествието на Еднорогата, Шмендрик, Моли Гру и останалите герои, разговорът изследва какво означава да бъдеш истински, защо хората спират да...

В този епизод на Vox Nihili, част от темата „Право и литература“, разговорът тръгва от романа „Градът и градът“ на Чайна Миевил, за да изследва как границите, законите и възприятията оформят начина, по който обитаваме света. Участниците обсъждат как една територия се превръща в политическо пространство, как обществата ни учат какво да виждаме и какво да пренебрегваме и как властта може да действа...

В този епизод на Vox Nihili на фокус е анонимността и връзката ѝ с понятия като име, идентичност, идентифицируемост и отговорност. Разговорът изследва защо обществата настояват хората да бъдат назовани и разпознаваеми, кога законът защитава правото на анонимност и кога го ограничава, както и какви морални и правни въпроси възникват между тези две крайности. Чрез примери от философията, литературат...

В този епизод Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру се впускат в разговор за понятието „фантазъм“ и неговото място в психоанализата, философията, политиката, науката и изкуството. Те обсъждат как фантазмът структурира желанието според Лакан, как се свързва с първичните преживявания и енигмата на субекта при Лапланш и Понталис, както и дали може да бъде разбран като сила, която не просто отра...

В новия епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру проследяват историята на брака – от древните ритуали и църковните канони до съвременния граждански брак. Разговорът разглежда как религията, държавата, икономиката и романтичната любов са променяли смисъла на брака през вековете, както и защо тази институция продължава да бъде едновременно личен избор, обществен договор и...

В новия епизод от поредицата „Детски приказки“ на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру се потапят в „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол - книга, в която играта, езикът и логиката непрекъснато се обръщат срещу самите себе си. Разговорът преминава през шаха, огледалния свят, Хъмпти Дъмпти, Червената царица и парадоксалните правила, които управляват света на Алиса, за да постав...

В този епизод Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру разглеждат „Алиса в Страната на чудесата“ не просто като класическа детска приказка, а като многопластов текст за въображението, езика, властта и съпротивата срещу абсурда. Разговорът проследява както историческия и културен контекст на Луис Карол, така и философските, литературните и социалните пластове на историята, в която логиката пост...

В този епизод Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру разглеждат „Приказка без край“ като много повече от детска история – като философски текст за желанията, волята, скръбта и силата на въображението. Разговорът минава през теми като ролята на приказките, границата между истина и идеология, връзките с правото и литературата и начините, по които историите оформят начина, по който разбирам...

В този разговор Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру разглеждат последния и най-мащабен диалог на Платон – „Закони“, където вместо философ-цар в центъра стои силата на писания закон. Темите преминават през устройството на идеалната държава, произхода на законите, възпитанието, ролята на семейството, душата, реда и морала, както и през въпроса как законът не само управлява, но и възпитава...

В разговора Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру разглеждат „Франкенщайн“ като история не просто за създаването на живот, а за отговорността, която идва с него. Те обсъждат границите между наука и морал, отношенията между създател и създадено, както и въпроса дали знанието може да бъде неутрално, когато има реални последствия. Разговорът минава и през теми като самотата, отхвърлянето и...

Епизодът разглежда различните измерения на мира – от разграничението между негативен (липса на война) и позитивен мир (наличие на справедливи и устойчиви отношения), до ролята на дипломацията, институциите и философските идеи зад мирното съжителство. Обсъждат се ключови концепции като „триъгълника на насилието“, трансформацията на конфликти, различните форми на мир (студен, въоръжен, основан на ст...

В този епизод разглеждаме корупцията от философските ѝ корени при Платон до съвременните ѝ форми в държавата и институциите. Обсъждаме как се дефинира корупцията и как се различава от подкуп, лобизъм, клиентелизъм и конфликт на интереси, както и как функционира на практика. Разговорът навлиза и в по-дълбоки въпроси - как се „завладяват“ институции, каква е разликата между корупция и мафиотизация и...

„Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда...

В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият...

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру разговарят за дадаизма – какво представлява и как се ражда в контекста на войната, какво стои зад неговите манифести и ключови фигури, и защо движения като сюрреализма и концептуалното изкуство са тясно свързани с него. Обсъждат ролята на случайността, провокацията и езика, както и емблематични примери като Кабаре Волтер, жеста на Марсел Дюшан с писоар...

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралното значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свърз...

„Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в еф...

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за д...

Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели,...

„Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметика...

В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възн...

В Древен Египет справедливостта не е закон или процедура, а космически ред, наречен Маат, който прави света устойчив и обитаем. Тя не се „прилага“, а се поддържа чрез ритуали и всекидневни практики, които възпроизвеждат равновесието, които държи света защитен от нахлуващия хаос. Срещу Маат стои Исафет – като разпад и загуба на света. Фараонът не е законодател, а медиатор, чиято задача е да „прави...

В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на...